Разговорът ни с писателя се осъществява чрез възможностите, които предлага интернет. Стоян Динков прие поканата да отговори на въпросите на nikak.bg.
- Г-н Динков, къде сте в момента?
- Извън България съм, преминавам по пътищата, по които някога са минали едни от нашите предци – хуните.
- Още с „Османо-римска империя, българи и тюрки” предизвикахте реакции заради тезата Ви, че българският народ оцелява в един изключително труден период благодарение на Османската империя. Някои хора се изказаха, че искате да поизчистите кървавите петна от миналото на Османската империя и да бъдете в крак с политическите ветрове в Азия. Вашият отговор на тези твърдения?
- Някои от моите твърдения са свързани единствено със съдбата на балканските българи, да ги наречем дунавски българи. В конкретния случай това няма общо със съдбата на всички българи – например волжките, кавказките, уралските и т.н. Дунавските българи са били в период на тотален разпад на държавността по същност и съдържание на това понятие, като отделните им държавици са съществували в условия на краен антагонизъм помежду им, включително и такъв на религиозна основа. Особено силно това личи в отношенията между католическото Видинско царство и православното Търновско – от една страна, както и между Търновското и Добруджанското деспотство (известно и като Карвунско) – от друга, чиято Карвунска църква е пряко подчинена на Константинопол и е напълно независима от Търновската патриаршия. Земите на разпадналата се вече българо-куманска държава (известна и като Втора българска държава на Балканите) са станали полуколониални територии спрямо Унгария, Сърбия, Източната римска империя и Венеция, когато не е „заместена” от Генуа в конкурентната борба в Черно море…Османската империя се създава едва след като към Османското емирство се включват земите на четирите български държавици (четвъртата е Велбъжд на драгашите). Преди това все още няма Османска империя. Фактически, именно балканските български земи представляват първото османско бейлербейство, наречено Румелия, т.е. Земя на римляните, Римляния, като в този смисъл балканските български земи са „сърцевината” на бъдещата империя… Столицата на османската държава още от 1365 г. е Одрин. Империята е основана от преки наследници на българския род Дуло в лицето на Кайъ боз-ок – една древна прабългарска община от Кавказ. Време е да осъзнаем, че българи е имало и има не единствено на Балканите, и тези българи са били и са все още активни участници в историята и еволюцията. Такива „небалкански българи” са били и тези от Кайъ, основали Османската империя. Именно това са и някои от акцентите в книгата ми „Османо-римска империя, българи и тюрки”. Време е да престанем да се чувстваме наследници на „роби”, защото никога не сме били „роби”. Напротив, Османската империя е създадена от кавказките българи от боз-ок Кайъ и представлява една от 16-те световни тюркски империи, в чието конструиране има активно и сериозно българско участие.
За прочитане на цялото интервю можете да кликнете долния линк .
